Фактори, влияещи върху неръждаемата стомана

Независимо дали е плоча от неръждаема стомана или топлоустойчива стоманена плоча, аустенитната стоманена плоча има най-добрата цялостна производителност, с достатъчна здравина, отлична пластичност и ниска твърдост, което също е една от причините, поради които те се използват широко. Аустенитната неръждаема стомана е подобна на повечето други метални материали по отношение на якост на опън, граница на провлачване и твърдост, които се увеличават с намаляването на температурата; Пластичността намалява с понижаване на температурата. Неговата якост на опън се увеличава сравнително равномерно в температурния диапазон от 15-80 градуса C. По-важното е, че с понижаването на температурата неговата ударна якост намалява бавно и няма температура на преход на крехкост. Така че неръждаемата стомана може да поддържа достатъчна пластичност и издръжливост при ниски температури. Термоустойчивостта на неръждаемата стомана се отнася до нейната способност да издържа на окисляване или корозия на газовата среда при високи температури, което е известно също като термична стабилност.
Въздействието на хрома
Хромът е най-важният легиращ елемент в аустенитната неръждаема стомана и постигането на неговата устойчивост на ръжда и корозия се дължи главно на ефекта на легиране, което насърчава пасивирането на стоманата и я поддържа в стабилно и пасивно състояние. ○ 1 Ефект на хрома върху микроструктурата: В аустенитната неръждаема стомана хромът е елемент, който силно образува и стабилизира ферита, намалявайки аустенитната зона. С увеличаването на съдържанието на стомана може да се появи ферит в аустенитната неръждаема стомана（ δ） Изследванията показват, че в хром-никелова аустенитна неръждаема стомана, когато съдържанието на въглерод е 0.1 процента и съдържанието на хром е 18 процента, никелът съдържанието, необходимо за получаване на стабилна единична аустенитна структура, е най-ниското, около 8 процента. В това отношение често използваната хром-никелова аустенитна неръждаема стомана 18Cr-8Ni тип е най-подходящата със съотношение на съдържание на хром и никел. В аустенитната неръждаема стомана, тъй като съдържанието на хром се увеличава, някои интерметални фази (като δ Тенденцията на образуване на фаза се увеличава и когато молибден присъства в стоманата, съдържанието на хром ще се увеличи χ Образуването на равенство, както беше споменато по-рано, σ ,χ Утаяването на фаза не само значително намалява пластичността и якостта на стоманата, но също така намалява устойчивостта на корозия на стоманата при някои условия.Увеличаването на съдържанието на хром в аустенитната неръждаема стомана може да намали температурата на пренос на въглеводороди (Ms) на мартензита, като по този начин се подобрява стабилността на аустенитната матрица.Следователно е трудно да се получи мартензитна структура за аустенитна неръждаема стомана с високо съдържание на хром (като повече от 20 процента) дори след студена обработка и обработка при ниска температура.
Хромът е силен карбидообразуващ елемент и не е изключение в аустенитната неръждаема стомана. Обичайните хромови карбиди в аустенитната неръждаема стомана включват Cr23C6; Когато стоманата съдържа молибден или хром, могат да се видят и карбиди като Cr6C с изтекъл срок на годност и тяхното образуване може да окаже значително влияние върху свойствата на стоманата при определени условия. ○ 2 Ефект на хрома върху производителността: Най-общо казано, докато аустенитната неръждаема стомана поддържа пълна аустенитна структура без δ Образуването на ферит и други елементи не влияе значително на механичните свойства, като само увеличава съдържанието на хром в стоманата. Най-голямото въздействие на хрома върху свойствата на аустенитната неръждаема стомана е устойчивостта на корозия, проявяваща се главно като: хромът подобрява устойчивостта на окисляване на стоманената среда и работата на киселинната хлоридна среда; При комбинираното действие на никел, молибден и мед, хромът подобрява устойчивостта на стоманата към редуциращи среди като органични киселини, урея и алкални среди; Хромът също така подобрява устойчивостта на стоманата към локализирана корозия, като междукристална корозия. Питинг корозия, корозия в пукнатини и корозия под напрежение при определени условия.